Голяма част от нашето разбиране за психичното здраве произлиза от начина, по който психологическите състояния се проявяват в ежедневието.

Това може да включва високи нива на тревожност, съответстващи на генерализирано тревожно разстройство, или подтиснато настроение, промени в апетита и съня и трайни чувства на безнадеждност, свързани с депресия.

Също така може да обхваща епизоди на емоционално хранене и използване на храната като утеха в отговор на неприятни емоции (компулсивно хранително разстройство), или наличието на натрапливи мисли и компулсивни ритуали, характерни за обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР).

Тези симптоми могат да имат значително въздействие върху ежедневното функциониране, взаимоотношенията и самочувствието.

Когнитично-поведенческата психотерапия и психодинамичната психотерапия са базирани на научни доказателства, чрез които клиентите се подпомагат да разберат своето състояние, да разпознават симптомите си и да развият практически стратегии за справяне. Вместо да се фокусира единствено върху отсъствието на симптоми, терапията, фокусирана върху психичното здраве, подкрепя клиентите в това да се научат да живеят пълноценен и смислен живот въпреки наличието на диагноза или продължаващи психологически трудности, което гарантира, че оказваната терапия е едновременно ефективна и състрадателна.

Отделно от презентацията на специфични симптоми, нарушеното психическо здраве се свързва с тихо и упорито усещане, че животът не е такъв, какъвто сме се надявали да бъде. Понякога просто имаме нужда от „някой, с когото да поговорим“ извън нашия непосредствен свят – човек, който може да ни помогне да чуем собствените си чувства в безопасно и необвиняващо пространство. Това може да бъде желанието да се почувстваме присъстващи, без постоянния вътрешен фон на „нещо не е наред с мен“, дори когато на повърхността всичко изглежда наред. Онези моменти, когато сме обезпокоени от повтарящи се модели като постоянни закъснения например или усещане, че изоставаме от другите, ненужно сравняване, стремеж да угодим на всички или трудност да спрем и просто да бъдем със себе си за миг.

Често не става въпрос за един-единствен проблем, а за разпознаване на повтарящи се теми в живота ни – модели, които продължават независимо от промените, които правим. Това може да бъде усещането, че нашата система от вярвания ни прави аутсайдери, или нуждата да изследваме части от себе си, които са по-малко логични и повече интуитивни – като сънища, философски въпроси, дълбоки страсти или духовни размишления. Понякога това, което наистина търсим, не е съвет или готов инструментариум, а човешка връзка: да се почувстваме истински чути, да се изправим пред празнотата вътре в нас и да бъдем посрещнати с разбиране, а не с готови решения.

МОТИВАЦИЯ ЗА ПСИХОТЕРАПИЯ

Психологията разпознава два типа мотивация – дефицитна мотивация и мотивация на развитието. Дефицитната мотивация се ръководи от регистрирането на липсата на нещо, което човек желае да има, а по някаква причина не може да постигне. Мотивацията на развитието се ръководи от желанието да се надгради върху нещо, което човек вече е постигнал.

И в двата случая налице е неудовлетворена вътрешна потребност, но в първия случай фокусът на клиента е върху пречките, а във втория – върху желанието му да изследва възможностите за промяна.

Успешна психотерапия е възможна единствено, когато дефицитната мотивация (с вътрешен двигател липсата на нещо) се превърне в мотивация на развитието (с вътрешен двигател отварянето към нова опитност). В единия случай ситуацията е проблем, който трябва да се разреши. В другия случай ситуацията е стъпало към израстване на личността.

Психотерапията фокусира върху решенията, които ще помогнат на клиента да предприема по-здравословни и градивни действия в живота си.